Вижте тук цялата тема за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време
Извънредния труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
5. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
7. за извършване на усилена сезонна работа.
Каква е допустимата продължителност часове извънреден труд
Съгласно чл. 146 от КТ:
Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Изключения:
Ограниченията не се прилагат в случаите на: извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за извършване на работа от служители на МВР, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
!!! В практиката се изготвят графици за работа, при които има нощни смени. Обикновено при планирането на нощни смени се получава извънреден труд поради изискването за превръщане на нощните часове в дневни.
Допустимо ли е обаче да се изготви график за работа, при който продължителността на работното време съответства на уговорената в трудовия договор, но поради превръщането на нощните часове в дневни в края на периода да се получава извънреден труд, който да се отчита и заплаща като такъв?
Съгласно становище дадено от Ненко Салчев, експерт в МТСП: Полагането на извънреден труд е забранено независимо от начина на изчисляване на работното време в предприятието. Поради това работодателят е длъжен при изготвяне на поименния график на работника или служителя, за който се предвижда да работи през нощта, да се съобразява с намалената продължителност на нощното работното време, като съобразно заложените нощни смени следва да се намалява общата норма за работа за периода, например като се планират за работа по-малко на брой смени.
Видно от изложеното, превръщането на нощните часове в дневни следва да се направи при изготвяне на поименния график, а не в края на периода на сумираното изчисляване. В противен случай работодателят още при утвърждаването му ще планира полагането на извънреден труд, което е нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ, с който извънредният труд се забранява.
Кога се заплаща положения извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време?
Работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. В края на отчетния период се определят действително изработените часове и се сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период. Когато нормата работно време за периода на отчитане е превишена в сравнение с нормата при нормална продължителност на работното време, за съответния работник или служител ще е налице извънреден труд, който следва да се заплати. Т.е. извънредния труд се заплаща в края на установения период за отчитане.
Кога се отчита положения извънреден труд пред Инспекция по труда?
Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.
Компенсира ли се с почивка извънредния труд, положен последователно в събота и неделя при сумирано изчисляване на работното време?
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение по реда на чл. 262 от КТ . Не е предвидена правна възможност извънредния труд да се компенсира с допълнителен платен отпуск или с почивка.
!!! Компенсиране на положения извънреден труд с почивка се допуска само в случая, посочен в чл. 153, ал. 4 от КТ. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
При сумирано изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчетния период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Извънреден труд ли е работата по график в празнични, почивни и неприсъствени дни?
При сумирано изчисляване на работното време работните дни се определят по предварително изготвен поименен график. В този случай трудът, положен по график в празнични, почивни и неприсъствени дни, не е извънреден, затова с увеличение от поне 100% се заплаща единствено работата на официален празник.
(Информация от ИТ – https://www.gli.government.bg/bg/node/11929)
За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Издава ли се заповед за полагане на извънреден труд при сумирано изчисление на работното време?
Ако се налага да се полага труд в дни, които първоначално не са заложени в графика на съответния служител графика на служителя може да се измени.
В случаите, когато работодателя реши да измени графика, следва да уведоми работниците и служителите, за които е налице промяна на техния график.
Извънреден труд ще е налице, ако в края на отчетния период нормата работно време е превишена.
!!! В ал. 3 на чл. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е уредено, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определя начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурство и за времето на разположение. Когато е уговорено задължение за разположение на работника и служителя, се определя и начинът на уведомяване за явяване на работа.
