Промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските 2022

Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е изменена и допълнена с  Постановление № 289 от 27 септември 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

1. Регламентира се редът за установяване на задълженията за дежурство и за времето на разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът на отчитане. Създаден е нов Раздел ІІ „а“:

ДЕЖУРСТВО И ВРЕМЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ (НОВ – ДВ, БР. 78 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 30.09.2022 Г.)

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Дежурството представлява организация на работата при подневно или сумирано изчисляване на работното време, при която работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения.
(2) Времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор.
(3) За времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Когато особеният характер на работата налага, работодателят може да определя със заповед длъжностите, за които се установява задължение за дежурство, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. След издаването на заповедта работодателят утвърждава поименни графици за дежурство, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
(2) При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ времето на дежурство се включва в поименния график за работа по чл. 9а, ал. 1.
(3) При подневно изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименен месечен график за времето на дежурство.
(4) Графикът по ал. 2 и 3 се изготвя при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда.
Чл. 13в. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения.
(2) Времето на разположение не се отчита като работно време.
Чл. 13г. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Задължението за разположение се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор.
(2) В индивидуалния трудов договор се уговаря и времето, необходимо за явяване на работа.
(3) Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително.
Чл. 13д. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Максималната продължителност на времето на разположение не може да надвишава:
1. общо за един календарен месец – 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа;
3. през почивни дни – 48 часа.
(2) На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни или в две последователни работни смени;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 може да не бъдат прилагани при оказване на медицинска помощ.
Чл. 13е. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) Когато по време на разположение работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, работодателят издава заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд.
Чл. 13ж. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) При полагане на труд по времето на разположение на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата.
Чл. 13з. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) За времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
(2) Фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът.

2. В чл. 4а се създава ал. 3, с която се регламентира задължението на работодателя да определя в Правилника на вътрешния трудов ред начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време , за дежурство и за времето на разположение.

„(3) В Правилника за вътрешния трудов ред се определя начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурство и за времето на разположение. Когато е уговорено задължение за разположение на работника и служителя, се определя и начинът на уведомяване за явяване на работа.“

Създават се чл. 46ж и 46з:

„Чл. 46ж. (1) Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си.

(2) Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни.

(3) Когато отпускът по ал. 1 се ползва за първи път, работодателят издава удостоверение съгласно приложение № 16.

(4) Документите, необходими за предоставяне на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или служителя.

(5) Отпускът по чл. 164в, ал. 1 от КТ не се предоставя, а ако е предоставен, се прекратява при:

1. смърт на детето;

2. лишаване на бащата от родителски права или при ограничаването им по установения ред;

3. даване на детето за осиновяване;

4. прекратяване на осиновяването от съда;

5. настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка;

6. настаняване на детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

7. отглеждане на детето от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

(6) Бащата (осиновителят) е длъжен незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 5.

(7) Отпускът по чл. 164в, ал. 1 от КТ може да се прекратява с писмено искане на бащата (осиновителя) до работодателя.

(8) Използваният отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ се отчита в книга при работодателя.

Чл. 46з. (1) В удостоверението по чл. 46ж, ал. 3 се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ за всеки отделен случай.

(2) Удостоверението се съхранява при работодателя, който е предоставил ползването на отпуска.

(3) Удостоверението се предоставя на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение. Предоставянето на удостоверението на работника или служителя се отразява в книгата по чл. 46ж, ал. 8.“

Създадени са необходимите приложения.

– Приложение № 15 към чл. 46ж, ал. 1: заявление декларация за ползване на отпуск по чл. 164в ал 1 от КТ от бащата (осиновителя)

– Приложение № 16 към чл. 46ж, ал. 3: удостоверение за ползване на отпуск по чл. 164в от КТ

В Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, също са направени изменения и допълнения в тази връзка и е създадено Приложение № 7а към чл. 4, т. 7: Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на основание чл. 53ж от Кодекса за социалното осигуряване.